32 години Аскеер за изгряваща звезда

години

Аскеер

изгряваща

звезда

години

Аскеер

изгряваща

звезда

за проекта

Проектът представя актьорите, получили наградата „Аскеер“ за Изгряваща звезда през изминалите 30 години. Тази награда се връчва на току-що прохождащите артисти и обикновено това се случва в първите няколко години след завършването на Театралната академия. Доста често наградата дава звездния старт на една актьорска кариера.

Понякога мечтите ни са толкова големи и далечни, колкото са далечни и недостижими звездите. Но те не случайно са мечти, защото те съблазняват да скочиш толкова високо, че да полетиш, и ако полетът наистина е дълъг и висок, да успееш да ги уловиш. Стремежът ни да се развиваме е нещото, което ни прави различни и сложни същества. За този път винаги ни е нужна сила и пример – на родител, на приятел, на миналото, на някой, който ни вдъхновява, нашият пламък, който да ни свети в трудния полет към мечтите. И ако полетът е успешен, пред теб се открива ярката светлина на успеха. А може би тази светлина е започнала да излиза от теб самия. Зад теб е останала дирята на вече тъмния и изминат път на твоето развитие. Без да се усетиш, може ти да си се превърнал в звезда и някой друг да се опитва да те достигне и да лети към теб. Проектът е посветен на хората, които въпреки трудностите продължават да търсят смисъла в своя живот.

Владимир Карамазов

Наградите „Аскеер“ са най-старите театрални награди в България и единствени по рода си. Отличията се дават „от артисти – за артисти“ и всяко от тях е професионален и естетически избор на хора, правещи театър.

NESCAFÉ® Dolce Gusto е кафето, което обича изкуството и се грижи за него. През последните години го доказва, като подпомага реализацията на множество арт проекти. Може би защото на по чаша кафе се раждат големите идеи, които се превръщат в запомнящи се творби. Благодарим на бранда, избрал да подкрепя артиста.

Concept & Photography Vladimir Karamazov

Concept & Design Poststudio

© 2023 Vladimir Karamazov. All images are protected by copyright law.  No part of this website or any of its contents may be reproduced, copied, modified or adapted.  Hasselblad medium format camera has been used to capture all images.

Hasselblad medium format camera has been used to capture all images.

Supported by

Куфарът е олицетворение на човека, който пътува и търси. Независимо през какви препятствия минава и какво го спохожда по пътя, той все си намира мястото. Темите за пътуването и емиграцията са основни в представлението.

Това е ключът от къщата, в която живеех. Вила Перего – собственост на покойната графиня Перего, впоследствие собственост на църквата. Прекарах там детството си, била съм малка и затова не съм успяла да загубя и този ключ. Любима вещ, която пази спомени от безценното детство, което имах.

Не знам откога това интериорно съвършенство се използва в моето семейство. На пръв поглед много познато на маса народ и твърде соц. Но по стечение на обстоятелствата у мен корабчето мигновено отключва образи, свързани с местата, които съм наричал дом. И е вече толкова очукано, толкова разпаднато – все едно съхранява лицата на наши праотци, паметта за тях, неразказаните им истории и легендите около тях, енергията на все още непрекъснатата кръвна верига.

Раницата за училище на брат ми Павел. Той си отиде преди 14 години. Обещах му, че един ден ще стана актьор и ще се гордее с мен. Вярвам, че той наблюдава от по-доброто място – някъде там, моите битки, победи и загуби и се усмихва така, както само той може. Обичам те, Павли! Липсваш ми до края...

Ако човек се вгледа в официалното лого на сдружението, асоциацията с пешка е неизбежна. За добро или лошо. Пък и ако стигнем края на дъската, по-силни фигури от нас няма.

Чукът е с мен от ранна детска възраст. Запознахме се в работилницата на дядо ми и той ми каза да внимавам да не се ударя с него. Аз кимнах утвърдително и след това уцелих пръста си вместо пирона. Оттогава е с мен, и през студентските ми години, та чак до днес – верен помощник, с когото се разбирам все по-добре, и спомен от дома.

В този ден бе очевидно – аз бях яйцето, тя бе кокошката. Но ние с нея толкова обичаме да разменяме ролите си. Понякога обаче ме блазни мисълта: „Ами ако никога не изляза от ролята си на кокошка...“

Колбата е заради самата снимка, може да поеме течност, която да се направи в някакъв интересен цвят, да седи ефектно. Иначе обичам науката, интересно ми е да чета книги за генетика и квантова физика например. Не че разбирам кой знае колко от тях, де. Това исках да символизира интереса ми към науката.

От малък съм израснал покрай оръжия и съм възпитан да ги уважавам, без да се страхувам от тях. Приемам оръжието като метафора за способността ни чрез умения и компетентност да владеем страховете си и да сдържаме демоните си. Да сме емоционално зрели, но и достатъчно решителни срещу предизвикателствата пред нас.

По случай последната ми премиера в Зад канала“ – „Портокал с часовников механизъм“ (реж. Стайко Мурджев), излизайки от вкъщи за снимките, в последния момент видях портокала и си казах: „Не вярвам някой да е взел нещо по-тъпо, ще го взема“. Предположих, че всички са търсили нещо по-оригинално, но пък снимката стана супер, а и Владо имаше интересни идея и концепция. Самото място, на което снимахме, също ни удари едно рамо.

Опитвам да изразя това, за което мечтая, и това какъв съм като човек.

Държа в ръце или по-точно поддържам 6-месечната си бременност с нашия трети син, за когото отсега знам, че обича да изненадва.

Имахме тази „медуза“ в реквизита на сериала „Откраднат живот“ и една вечер между дублите с Владо решихме да направим снимката. Той вече беше започнал този свой много интересен проект и аз с радост се включих в него. Стана бързо, беше студено, но имаше някаква магия, която се пренесе и в снимката.

Какво ли ще каже Юта за самата себе си? Най-вероятно тя би се пошегувала, че е умният член на семейството, и би размахала опашка от радост, докато избягва вълните, басейните и най-невинните локви, предпочитайки да се чувства „суха и в безопасност“. А уж пуделите са „водна“ порода? Нямам обяснение?!?

Това в ръцете ми е снимка на моя баща Ангел Ангелов и моят треньор по карате Спас Спасов, когото приех като мой учител и пример в живота. Те тримата с проф. Стефан Данаилов са мъжете, от които съм се учил на идеали, морал, достойнство и са ме изградили като човек.

Шаранът на снимката ми се стори симпатичен, тъй като аз обичам да ловя риба. Това хоби ми носи спомени за покойния ми баща, който често ме водеше на риболов. За съжаление не можах да уловя точно този шаран и ми се наложи да го купя от магазина, като и до ден днешен още си седи замръзнал във фризера.

Раковината е спомен от баща ми и годините, в които е учил и живял в Италия. Свързвам я с мечтите ми – необятни като морската шир, носеща безвремие.

„Това“, което държа и ме държи, е любовта, смисълът и най-голямото ми постижение – Орлин. Другото е суета!

Най-добрият ми пърформанс и резултат – моят син Димитър Рачков младши!

Предметът в ръцете ми на снимката са очилата, с които изиграх Студентката по медицина в пиесата „Пясъчен пъзел“. Обичам да пазя неща от постановки и филми, в които съм играла, за да ми напомнят за тях. Поздрави! Ваша: (сега вече) д-р Гоговска!

Тази лампа/фенер ми е подарък от много близък мой приятел заради почти фанатичното ми любопитство към Страната на Изгряващото слънце :)

Сабята е подарък на прадядо ми Иванчо от руския император Александър Втори.

Войнишки колан на завидна възраст над 50 години. Имам го от гардероба на Народния. Магична вещ, участник във всички ритуали, които „извършвам“ преди началото на всеки творчески ангажимент или театрална премиера. У мен е от 1993 г., нося го почти всеки ден.

Обувката, с която проходи дъщеря ми Леда. „Незначителна крачка за човечеството, огромна вселена за мен“.

Детски спомен... Саксия с голям кактус с ужасни черни бодли, майка ми я беше качила на библиотеката вкъщи. Деца сме и се гоним из стаята, брат ми се блъсна в шкафа и кактусът полетя към него. Светкавично се появи майка ни и хвана като топка с двете си ръце „чудовището“. Ръцете ѝ бяха целите в бодли. Разбрах, че майка ми винаги ще е до мен, каквото и да се случва.

Снимал съм се с шепа орехи. Те са символични за ролята ми в „Ромео и Жулиета“, в която дойката чупеше орехи, ползвайки гърдите си, а това са орехите, оцелели от тях.

2022

2021

2019

2018

2017

2016

2015

2014

2013

2012

2011

2010

2008

2006

2005

2004

2003

2001

2000

1998

1997

1996

1995

1993

1992

1991

Сдружение „Суматоха“

Сдружение „Суматоха“ е създадено от класа на проф. д-р Ивайло Христов, випуск 2021. От дипломирането на актьорите до сега сдружението реализира множество проекти в сферата на изпълнителските изкуства. То има за основна цел да дава поле за изява на млади и вдъхновени артисти. Проекти на сдружението са: фестивалът „ProjectSedem“; „Лятна театрална работилница“, спектакълът „Burnout“, късометражният филм „Отврат“ и др.

Награда за спектакъл „Въпреки живота, всичко е любов“, автор Виктор Пасков, режисьор Васил Дуев-Тайг, театър ДТ „Рачо Стоянов“, Габрово

Сдружението работи по множество проекти, с които можете да се запознаете в социалните мрежи.

Виттория Николова

Родена съм в подножието на италианските Алпи. Така се случи, че животът ме върна обратно към корените ми, в България. Пристигнах на 12, без да мога да чета. Наложи се да науча бързо азбуката и много силно се привързах към буквите и думите. Кандидатствах в НАТФИЗ, силно вдъхновена именно от това. Завърших Академията през 2015-а и оттогава съм се задомявала на сцените на театър „Възраждане“, театър 199 „Валентин Стойчев“ и Театрална работилница Сфумато.

Награда за ролята на Шарлот, спектакъл „Нощта на игуаната“, автор Тенеси Уилямс, режисьор Весела Василева, театър „Възраждане“, София; Награда за ролята на Тя, спектакъл „Портокалова кожа“, автор Мая Пелевич, режисьор Петър Денчев, театър „Възраждане“, София

През този сезон можете да гледате Виттория Николова в спектаклите: „Госпожица Юлия“ по Аугуст Стриндберг в Театър „Възраждане“, София, „Отмяна“ по Стейси Грег в Театър „Възраждане“, София, „При закрити врати“ по Жан-Пол Сартр в Театър „Възраждане“, София, „Три сестри“ по Антон Чехов в Театър „Възраждане“, София

Ненчо Костов

Завърших НАТФИЗ през 2017-та година в класа на Проф. Ивайло Христов с асистенти Кристина Янева и Малин Кръстев. В Академията работих още под режисурата на Ованес Торосян и Мартин Киселов. Следват знаменателните срещи с Диана Добрева, Явор Гърдев, Стайко Мурджев, Боб Уилсън, Йерней Лоренци, последната от които е с Боян Крачолов. След завършването си станах един от професионално най-номадстващите млади актьори, транзитиращ за спектакли по оста Варна-Пловдив-София, която с дядо ми наричахме Рим-Берлин-Токио. През лятото на 2023-та обикалях малко в Азия, половин Европа и половин Пирин планина, използвайки всички възможни пешеходни прийоми и транспортни средства. Освен актьор и хуманен тип човек желая да съм най-страстният танго танцьор и либеро на националния отбор по волейбол. Химията, физиката и астрофизиката са ми чужди.

Награда за ролята на Дебелянов, спектакъл „Дебелянов и ангелите“, автор Александър Секулов, режисьор Диана Добрева, театър ДТ „Н. О. Масалитинов“, Пловдив;
Награда за ролята на Васил Левски, спектакъл „Наблюдателите“, автор Константин Илиев, режисьор Явор Гърдев, театър НТ „Иван Вазов“, София

През този сезон можете да гледате Ненчо Костов в спектаклите

„Амадеус“ по Питър Шафър в ДТ „Стоян Бъчваров“, Варна, „Двубой“ по Иван Вазов в ДТ „Стоян Бъчваров“, Варна, „Дебелянов и ангелите“ по Александър Секулов в ДT, Пловдив, „Цар Лъв“ в Държавна опера, Варна, „Наблюдателите (хипотеза за отвъдното)“ по Константин Илиев в НТ „Иван Вазов“, София, „Облиок“ по Дейвид Линдзи - Абер в НТ „Иван Вазов“, София; „Облиок“ по Дейвид Линдзи - Абер в НТ „Иван Вазов“, София, „Страх за Опитомяване“ по Оля Стоянова в НТ „Иван Вазов“, София, „О, ти, която и да си“ по Мирела Иванова в НТ „Иван Вазов“, София, „Орфей“ по Мирела Иванова в НТ „Иван Вазов“, София, „Хоро“ в НТ „Иван Вазов“, София, „Петрови в грипа и около него“ в НТ „Иван Вазов“, София, „Бурята“ по Уилям Шекспир в НТ „Иван Вазов“, София „Големанов“ по Ст. Л. Костов в НТ „Иван Вазов“, София, „Пиано в тревата“ по Франсоаз Саган в НТ „Иван Вазов“, София, „Калигула“ по Албер Камю в НТ „Иван Вазов“, София

Веселин И. Петров

Роден съм в град Стара Загора, доста любопитно градче, с много липи и поети наоколо, но сякаш поетите изчезнаха и останаха само липите. Кандидатствах два пъти в НАТФИЗ и ме приеха – последен, специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Дора Рускова. Две години по-късно по покана на проф. д-р Атанас Атанасов се прехвърлих в „Актьорско майсторство за драматичен театър“. Във втори курс бях едновременно и в двата класа, което ме принуди да пия здравословни хапчета и да ям повече авокадо и копър. Дипломирах се и останах без работа, което беше доста мотивиращо за един млад актьор. Започнах да се занимавам с импровизационен театър при пионерите на това изкуство – „ХаХаХаИмпроТеатър“. След това проф. д-р Атанас Атанасов ме покани да стана асистент в неговия клас, което ми помогна да се съхраня и да продължа напред. Записах специализация „Режисура за драматичен театър“ с художествен ръководител проф. Пламен Марков, а след това и магистратура „Литература, кино и визуална култура“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Започнах да играя, да поставям спектакли и да снимам в различни кино- и телевизионни продукции. Най-големият ми успех е, че станах баща.

Награда за ролите на Труфалдино и Панталоне, спектакъл „Кралят елен“, автор Карло Гоци, режисьор Анастасия Събева, театър „Азарян“, София

През този сезон можете да гледате Веселин И. Петров в спектаклите: „Дакота“ по Жорди Галсеран в Yalta Art Room, София; „Мамут“ по Станислав Стратиев в ДТ „Димитър Димов“, Кърджали; „Bitter and Sweet“ – Импровизационен спектакъл.

Сдружение „Конклав“

Сдружение „Конклав“ официално се „ражда“ през 2018, само че е заченато доста по-рано – и тримата сме завършили НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев през 2015, като се „спояваме“ още по време на следването си. А защо точно „Конклав“? Защото правим много тайни съвети и събрания по всевъзможни кухни и офиси, на които всъщност избираме новия театър. И като го открием, вместо да изпускаме бял дим от комини, правим някой спектакъл я в Университетската ботаническа градина („Невидимите градове“ с подкрепата на Министерство на културата и Столична община), я в Къща музей „Пейо Яворов“ в София и Чирпан („Нирвана“, с подкрепата на Национален фонд култура), или пък в някое сценично пространство – ТР „Сфумато“, например, както и новооткритото Yalta Art Room, или пък някоя опера („Фауст“ на Гуно, да кажем)… Скоро – още и нови неща. „Театърът е мъртъв. Да живее театърът!“

Награда за режисура на спектакъл „Това НЕ Е Хамлет“, театър Театрална работилница „Сфумато“, София; Награда за ролите на Първи и Втори, театър Театрална работилница „Сфумато“, София

През този сезон можете да гледате Сдружение „Конклав“ в спектаклите:
„Парче от монолог/Не аз“ в Yalta Art Room, София, „Леонс и Лена“ по Георг Бюхнер в Yalta Art Room, София, „Анархо-клоунада“ в Yalta Art Room, София

Александър Хаджиангелов

Роден съм в подножието на най-високия връх на Балканите в града, известен със своите картофи, скиори и цветущ диалект – Самоков. Завърших НАТФИЗ през 2011 г. и оттогава съм част от трупата на Младежкия театър. Играл съм в Драматичен театър „Никола Вапцаров“ в Благоевград и в „Сфумато“. Освен на сцената, участвам в телевизионни и филмови продукции, занимавам се с дублаж и озвучаване на книги и реклами.

Награда за ролята на “Пилето”, спектакъл “Пилето”, автор Уилям Уортън, режисьор Васил Дуев, театър Младежки театър “Николай Бинев”, София

През този сезон можете да гледате Александър Хаджиангелов в спектаклите „Камъни в джобовете“ по Мари Джоунс в Младежки театър „Николай Бинев“, София, „Дон Кихот“ по Мигел де Сервантес в Младежки театър „Николай Бинев“, София, „Майстора и Маргарита“ по Михаил Булгаков в Младежки театър „Николай Бинев“, София, „Съблечи се за вечеря“ по Марк Камолети в Младежки театър „Николай Бинев“, София, и в още много заглавия от репертоара на Младежки театър „Николай Бинев“, София

Радина Думанян

Родена и израснала съм в Пловдив, а вече и десет години играя в Драматичния театър там. И въпреки това не ме свърта. Живея в София, имам представления в два столични театъра, спортувам и се опитвам да бъда дзен, поне за пред хората. Не ми се получава. Често мисля „Какво ли щеше да бъде, ако...“

Награда за ролята на Матилда, спектакъл „Чиста къща“, автор Сара Рул, режисьор Иван Урумов, театър ДТ„Н. О. Масалитинов“, Пловдив

През този сезон можете да гледате Радина Думанян в спектаклите: „Хаос“ по Мика Миляхо в Театър 199 „Валентин Стойчев“, София, „По-полека“ по Ваня Щерева и Стайко Мурджев в ДТ „Н. О. Масалитинов“, Пловдив, и Младежки театър „Николай Бинев“, София, „Отблизо“ по Патрик Марбър в ДТ „Н. О. Масалитинов“, Пловдив, „Вампир“ по Антон Страшимиров в ДТ „Н. О. Масалитинов“, Пловдив, „Коприна“ по Алесандро Барико в ДТ „Н. О. Масалитинов“, Пловдив, „Одисей“ по Александър Секулов в ДТ „Н. О. Масалитинов“, Пловдив, „Дебелянов и ангелите“ по Александър Секулов в ДТ „Н. О. Масалитинов“, Пловдив

Бойко Кръстанов

Роден съм в София на 21.12.1987 г. В Академията влязох 2006 г. в класа на проф. Здравко Митков. Жалката ми и колеблива кариера мина през Младежки, Народен театър, може би най-краткият щат в историята на театъра – два месеца, „Сфумато“, а в момента съм в Малък градски театър „Зад Канала“.

Награда за ролята на Гичо, спектакъл „Възвишение“, автор Милен Русков, режисьор Иван Добчев, театър ДТ „Н. О. Масалитинов“, Пловдив

През този сезон можете да гледате Бойко Кръстанов в: постановките на Явор Гърдев и Теди Москов, в Малък градски театър „Зад канала“, София; „Дишай“ по Дънкан Макмилан, в Театрална работилница „Сфумато“, София; „Джийвс и Устър в Пределно неясно“ в Театро отсам канала, София; „Отчаяни съпрузи“ по Алекси Макар, Жером Даран, Стефан Мюра в Театро отсам канала, София. Ако гледате телевизия, може и по телевизията.

Димитър Живков

Роден съм в гр.Враца. Завърших НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2007 г. и съм работил в театрите в Сливен, Стара Загора, Казанлък, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, театър София, и на свободна практика. През 2017 г. започнах и преподавателска дейност в НАТФИЗ като асистент на проф.д-р Любомир Гърбев в дисциплината „Сценична реч“. През 2023 излезе моят роман „Живак. Романът“ по едноименния моноспектакъл „Живак“, който играя на сцена вече повече от 10 години. Имам участия в редица филмови и телевизионни продукции. Занимавам се с дублаж и записи на аудиокниги.

Награда за 11-те роли „г-н Димитров, Здравко, Бабата, Взводния, Снайпера, Анна, Йоцко, Веси, Баце Мише, Спас Певеца, Стрина Милетка“, моноспектакъл „Живак“, автор Димитър Живков, режисьор Димитър Стефанов, театър ...

През този сезон можете да гледате Димитър Живков в моноспектакъла „Живак“ навсякъде в страната.

Весела Бабинова

Родена съм в София, учих в Академията в периода 2009–2013 г. Играла съм на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, МГТ „Зад канала“, ТР „Сфумато“, Театър 199 „Валентин Стойчев“ и Yalta Art Room. Обичам да плувам в морето, да се мотая безцелно по улиците, да чета, да си почивам и да си говоря със смешни хора.

Награда за ролята на Коля Лебедушкин, спектакъл „Нощна пеперуда“, автор Пьотър Гладилин, режисьор Явор Гърдев, театър НТ „Иван Вазов“, София

През този сезон можете да гледате Весела Бабинова в спектаклите: „Портокал с часовников механизъм“ по Албер Камю в Малък градски театър „Зад канала“, София, „Сцени от един семеен живот“ по Ингмар Бергман в Малък градски театър „Зад канала“, София, „Лято и дим“ по Тенеси Уилямс в Малък градски театър „Зад канала“, София, „Поп-фолк хроники“ в Малък градски театър „Зад канала“, София, „Пияните“ в Малък градски театър „Зад канала“, София, „Празникът“ в Малък градски театър „Зад канала“, София, „Боклук“ по Елена Телбис в Театър 199 „Валентин Стойчев“, София, „Приключенията на Иванка Курвоазие“ по Иванка Курвоазие в Театрална работилница Сфумато, София

Павлин Петрунов Димитров

Роден съм в София през 1984 г. Учих в академията през периода 2004-2008 г. в класа на проф. Маргарита Младенова, проф. Иван Добчев и Албена Георгиева. Още като студенти започнахме да играем в спектакли на сцената на Театрална работилница „Сфумато“. Като трупа на театъра. Така казваше Грети... И така беше. Спомням си, че ректорът на академията Станислав Семерджиев беше гледал едно от представленията и дойде да ни поздрави. Бяхме студенти във втори курс, а той ни каза нещо от рода, че не е нужно да учим повече, че сме играли като истински актьори. Думите му ни зарадваха.

Награда за ролята на Обичащия, спектакъл „Първа любов“, автор Самюъл Бекет, режисьор Нина Боянова, театър Център за култура и дебат „Червената къща“, София

През този сезон можете да гледате Павлин Петрунов Димитров в: НТ „Иван Вазов“, София

Василена Радева

Родена съм в град Провадия – градче на легенди, една от които е, че порасналият Христос е прекарал там няколко години от живота си, които не са споменати в Библията. Едно от най-ценните неща, които научих в НАТФИЗ, беше как да падам, без да остават травми (съвсем буквално). Поставям в независими и институционални пространства. Съорганизатор съм на АСТ – Асоциация за свободен театър, на ОСАИК 36 маймуни, а от 2015 г. заедно със съмишленици създаваме авторски спектакли в Паник бутон театър. От 2022 г. съм и преподавател по актьорско майсторство в Нов Български Университет.

Награда за режисура на спектакъл „NordOst – Приказка за разрушението“, автор Торстен Бухщайнер, театър Младежки театър „Николай Бинев“, София;
Награда за режисура на спектакъл „Грозният“, автор Мариус фон Майенбург, театър Младежки театър „Николай Бинев“, София

През този сезон можете да гледате спектаклите на Василена Радева: „Хоро“ по Антон Страшимиров в НТ „Иван Вазов“, София, „Електра. Тук и сега“ по Маргьорит Юрсенар в „РЦСИ Топлоцентрала“, София, „Талант“ от Захари Карабашлиев в ДКТ „Иван Радоев“, Плевен, „Времеобичане“ по текстове на Георги Господинов в учебен театър НБУ, „NordOst – Приказка за разрушението“ в Младежки театър „Николай Бинев“, София

Яна Титова

Аз съм актриса, режисьор и сценарист. Завърших НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в първия клас на проф. д-р Атанас Атанасов. Дебютирах в Младежкия театър с ролята на Ирина в „Три сестри“ с режисьор проф. Крикор Азарян и мога смело да кажа, че това е едно от най-хубавите професионални преживявания, които са ми се случили. Следващото такова беше, когато станах част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“ с представлението „Полет над кукувиче гнездо“ на Александър Морфов.  Като актриса имах късмета да участвам в множество филми, за които бях отличена с различни награди, но любовта ми към киното запали проф. Ивайло Христов с филма „Стъпки в пясъка“. Това предопредели и кариерното ми развитие като режисьор няколко години по-късно. Винаги съм обичала да разказвам истории и режисурата ми даде пълен „карт бланш“ да говоря за каквото си поискам.  Режисирах сериалите „Откраднат живот“, „Татковци“ и „Лъжите в нас“, а първият ми пълнометражен филм „Доза щастие“ стана най-гледаното българско заглавие в кината за 2019 г. и първият български филм в каталога на HBO за разпространение в Европа.

Награда за ролята на Ирина, спектакъл „Три сестри“, автор А. П. Чехов, режисьор професор Крикор Азарян, театър Младежки театър „Николай Бинев“, София

През този сезон можете да гледате Яна Титова:
Тази есен предстои да излезе по кината вторият ми пълнометражен филм – ДИАДА. Предстои ми и да дебютирам като режисьор в театъра, да издам книга, да снимам нов сериал и да подготвям третия си пълнометражен филм.

Анастасия Лютова

Аз съм Анастасия Лютова. Родена съм в София, завърших НАТФИЗ в последния клас на проф. Надежда Сейкова. Професионалният ми път започна във варненския театър, била съм в трупата на театър „София“, гастролирала съм на сцените в Пловдив, Стара Загора, Хасково, Театър 199, Театър Българска Армия, ТР „Сфумато“. В момента съм част от трупата на МГТ „Зад канала“. През есента на 2023 г. ми предстои премиера на сцената на ДТ „Адриана Будевска“ в Бургас. Май съм актриса. Ето ме – бързам към театъра с чувството, че не мога да си спомня диалозите от представлението. Бягам с пиесата в ръка, само за да осъзная по-късно, че съм я забравила вкъщи! Нося друг текст! Ужас! Вече в театъра постепенно всичко си идва на мястото. (Но колкото и да обичам работата си на сцената, знаете ли, имам и едно страхотно семейство зад кулисите. Срещнах моята истинска любов на сцената – моя съпруг, който също твърди, че е актьор. Заедно сме създали доста спектакли, но върхът на творчеството ни е нашата дъщеря. Тя е прекрасна, на 14 години и вече рисува като професионален художник! Става все по-независима и способна да завладее света със своите таланти.) Обичам лятото, морето, хубавите книги и дългите филми. Суетна съм, но не достатъчно. Да, срещам се с приятели на кафе и разказвам за големи постижения като „загубих един килограм вчера“ или „научих пет нови думи на английски“. Не обичам сладолед и банани, да се забърквам с глупави хора и да се губя в хаос. Е, за хаоса... знаете как е понякога – дете, куче, дълъг работен ден, случва се да се почувствам като жонгльор, но се опитвам да не падам от въжето. Ходя на йога. Вечер. Не, сутрин.

Награда за ролята на Боряна, спектакъл „Боряна“, автор Йордан Йовков, режисьор Десислава Боева, театър ДТ „Стоян Бъчваров“, Варна

Дарин Ангелов Ангелов

Допуснах миг невнимание през 1999 г. и сега цял живот актьор. Тогава влязох в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – специалност Пантомима. Година по-късно се прехвърлих в Актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Данаилов. В продължение на 4 години късах нервите на Мастера и неговите асистенти и през 2004 г. академията се отърва от мен, че и диплома ми даде. Не стига това, ами оттогава съм актьор в Народен театър „Иван Вазов“ и Младежки театър „Николай Бинев“, а на всичко отгоре съм играл на почти всички сцени в страната. Кога ще свърши всичко това само Бог знае, аз мога да ви кажа само едно. Обичам това което правя и нямам намерение да се отказвам.

Награда за ролята на Моцарт, спектакъл „Амадеус“, автор Питър Шафър, режисьор Стайко Мурджев, театър Младежки театър „Николай Бинев“, София

През този сезон можете да гледате Дарин Ангелов Ангелов в спектаклите: „Хага“ по Саша Денисова в НТ „Иван Вазов“, София, „Орфей“ в НТ „Иван Вазов“, София, „Нора“ в НТ „Иван Вазов“, София, „Лисичета“ по Лилиан Хелман в НТ „Иван Вазов“, София, „Когато гръм удари...“ по Пейо Яворов в НТ „Иван Вазов“, София, „Вуйчо Ваньо“ по Антон Чехов в НТ „Иван Вазов“, София, „Хотел между тоя и оня свят“ по Ерик-Еманюел Шмит в Театър Българска армия, София, „64“ по Тена Щивичич в Театър Българска армия, София, „От всички страни“ в Театро отсам канала, София

Александра Василева

Завърших НАТФИЗ през 2001 г. в класа на професор Крикор Азарян с асистент Тодор Колев и Атанас Атанасов. Била съм в много театри – в Благоевград, в Пловдив, в Сатиричния театър и след това в Народния театър. В момента играя в 9 спектакъла, като скоро ще станат 11. Някои от любимите ми роли са били в „С любовта шега не бива“ с режисьор Мариус Куркински, „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“, „Каролина Нойбер“ – общо взето трудни, тежки и сложни.

Награда за ролята на „Дафинка“, спектакъл „Свекърва“, автор Антон Страшимиров, режисьор Мариус Куркински, театър Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“, Пловдив
Награда за ролята на Фем, спектакъл „БиФем“, автор Людмила Петрушевска, режисьор Григор Антонов, театър Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“, София

През този сезон можете да гледате Александра Василева в спектаклите: „Калигула“ по Албер Камю в НТ „Иван Вазов“, София, „Орфей“ в НТ „Иван Вазов“, София, „Богът на касапницата“ по Ясмина Реза в НТ „Иван Вазов“, София, „Нова земя“ по Иван Вазов в НТ „Иван Вазов“, София, „Ах, ти, мила Ана“ по Верена Канаан в НТ „Иван Вазов“, София, и други в НТ „Иван Вазов“, София

Елена Атанасова

Родена съм в София. Завърших НАТФИЗ през 1999 г. Тръгнах по театрите на България да трупам опит. Първо в Габрово, после Смолян, Пловдив, докато дойде време да се завърна в моя град и да стана част от трупата на Сатиричния театър. Там, освен актьорската ми професия, развивам и другата ми голяма страст – пеенето със спектаклите Сатирично Кабаре.

Награда за ролята на Бриджет Джоунс, моноспектакъл „Дневникът на Бриджет Джоунс“, автор Хелън Филдинг, режисьор Гергана Димитрова, театър Родопски Драматичен Театър „Николай Хайтов“, Смолян

През този сезон можете да гледате Елена Атанасова в спектаклите: „Хаос“ по Мика Миляхо в Театър 199 „Валентин Стойчев“, София, „Перфектният домакин“ по Лиза Шопова в Театър „Сълза и смях“, София, „Липсващите 5“ по Алексей Кожухаров в Театро отсам канала, София

Милена Маркова

Родена съм в Бургас. В семейство на актьори. Пето поколение актриса съм. Завърших НАТФИЗ през 2000 г. Играла съм... ще ми е по-лесно да кажа къде не съм играла. Обичам да пътувам, да рисувам и да общувам с хора от моята „кръвна група“ и да гледам нагоре.

Награда за ролята на Боряна, спектакъл „Боряна“, автор Йордан Йовков, режисьор Красимир Ранков, театър ДТ „Йордан Йовков“, Добрич

През този сезон можете да гледате Милена Маркова: където си поискате

Димитър Рачков

Завърших НАТФИЗ в класа на проф. Д. Гюрова и проф. Пламен Марков през 1995 г. След това изкарах две прекрасни години в Сливенския драматичен театър „Ст. Киров“. Там изиграх няколко главни роли, сред които Подкальосин в „Женитба“, Гунчо Митин в „Албена“, Хорацио в „Хамлет“ и др. През 1998 бях поканен в МГТ „Зад канала“ от Л. Абаджиева за ролята на Вертер в „Страданията на младия Вертер“, за която получих номинация за „Аскеер“ за изгряваща звезда! През 1998 получих покана да се присъединя към трупата на НТ „Иван Вазов“, където прекарах 11 страхотни и запомнящи се сезона! Там изиграх Чушкаров в „Двубой“, Шута в „Дванайсета нощ“, играх в „Бурята“, „Макбет“, „МагбеД“ от Йонеско, „Зимна приказка“, „Кралят Елен“, „Дядо Коледа в боклук“ и др. През 1998 получих награда за ролята на Попа в „Зидарите и Попа“ в Благоевград. За ролята ми в „Самолетът беглец“ през 2000 г. получих „Аскеер“ за изгряваща звезда! Същата година бях поканен да стана част от група НЛО по БНТ и прекарах четири незабравими години с актьори като Велко Кънев, Чочо Попйорданов, Жоро Мамалев, Антон Радичев, Мария Сапунджиева. През 2004 станах част от тв предаването „Господари на ефира“ – 17 години до свалянето му от ефир! От същата година съм в Нова телевизия, където участвам в тв формати – „Като две капки вода“, „Маскираният певец“, „Пълна лудница“, „Забраненото шоу на Рачков“ и „С Рачков всичко е възможно“. Но най-добрият ми пърформанс и резултат е моят син Димитър Рачков младши! Радвам се, че в режисурата и неговото реализиране превес е взела майка му Христина Апостолова, затова и резултатът е много добър!!! (Не само като ръст)!!!

Награда за ролята на Мъжът, спектакъл „Самолетът беглец“, автор Камен Донев, режисьор Галин Стоев, театър НТ „Иван Вазов“, София

През този сезон можете да гледате Димитър Рачков в:
„С Рачков всичко е възможно“, „Като две капки вода“ по Нова Тв; серийния филм „Всичко за сина ми“ по Христина Апостолова, по БНТ. Всяка година правя и турне из страната с комедийния си моноспектакъл „Забраненото шоу на Рачков“, който вече – да не прозвучи нескромно – напълни 7 пъти Зала 1 на НДК и веднъж зала „Арена Армеец“! Благодарен съм на Господ и съдбата, че ме срещна с изключителни и много талантливи колеги и приятели по време на моя професионален път!!!

Мирослава Гоговска

Родена съм в София през 1973 г. Завърших „Актьорско майсторство за драматичен театър“ през 1995 г. в класа на проф. Димитрина Гюрова. Участвала съм в постановки в театрите НТ „Иван Вазов“, ТР „Сфумато“, Театър 199, Сатиричен театър, Театър „Сълза и Смях“ и др. В киното съм работила с режисьорите М. Андонова, Л. Младенов, К. Бонев, П. Попзлатев, М. Виткова-Косев, И. Христов, Св. Драганов и др. Към днешна дата съм преподавател по „Актьорство за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. За повече информация се обадете на телефон 112.

Награда за ролята на Студентката, спектакъл „Пясъчен пъзел“, автор Яна Добрева, режисьор Илия Добрев, Театър 199 „Валентин Стойчев“, София

През този сезон можете да гледате Мирослава Гостадинова Гоговска във филмите: „Страх“ на И. Христов и „Смирен“ на Св. Драганов

Радена Вълкановa

Родена съм в София през миналия век, когато завърших ВИТИЗ и се присъединих към трупата на Народния театър. Работила съм и продължавам да работя с изключително интересни режисьори и прекрасни колеги актьори не само в Народния, но и в 199, Бургас, Благоевград... Много обичам да чета и да карам съп.

Награда за ролята на Лизи Къри, спектакъл „Човекът, който прави дъжд“, автор Натаниел Ричард Неш, режисьор Леон Даниел, театър НТ „Иван Вазов“, София

През този сезон можете да гледате Радена Вълкановa в спектаклите: „Хага“ по Саша Денисова в НТ „Иван Вазов“, София, „Богът на касапницата“ по Ясмина Реза в НТ „Иван Вазов“, София, „Neoдачници“ по Максим Горки в НТ „Иван Вазов“, София, „Капитална грешка“ по Йодьон фон Хорват в НТ „Иван Вазов“, София, „Нова земя“ по Иван Вазов в НТ „Иван Вазов“, София, „Орфей“ по Йерней Лоренци в НТ „Иван Вазов“, София, „Гогол“ по Николай Гогол в НТ „Иван Вазов“, София, „На живо“ по Яна Борисова в Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“, София, „Съмнение“ по Джон Патрик Шанли в ДТ „Никола Вапцаров“, Благоевград, „За любовта“ по Яна Борисова

Иван Радоев

Роден съм в София, завършил съм НГДЕК, ученик съм на Бончо Урумов, а после в НАТФИЗ мои професори бяха Димитрина Гюрова и Пламен Марков.

Награда за ролята на Йонадев, спектакъл „Йонадев“, автор Питър Шафър, режисьор Здравко Митков, театър „София“, София

През този сезон можете да гледате Иван Радоев в: Театър Българска армия, София, Театър 199 „Валентин Стойчев“, София, и на някои сцени в САЩ и Канада.

Емил Емилов

Труден актьор многотъкачник, роден в София. Бачкам в производството на театрални, кино и ТВ продукти още преди приемането ми в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ през 1990 г. в класа на проф. Сейкова. Първа роля – Меги, 1988 г. на Петър Донев, последна – Господ знае кога... Един от първите български актьори на свободна практика с три торби роли и в театъра, и в киното, и в дублаж, играл на почти всички театрални сцени в България. Преподавател по актьорско майсторство и професионален дублаж. Обичлив, нежен и чувствителен – да не ти е вкъщи! Широка социална жертвоготовност: 2018 г. основател на ПСБА – Професионален синдикат на българските артисти, и горд автор на проектозакона за Изменение и допълнение на Закона за хазарта, т.10А, благодарение на който днес кинти от печалбите в хазарта отиват в културата... Оцелях малко като по чудо... През февруари 2023 г. след каторжен труд актьорът Емилов завърши политология с отличие във философския факултет в ЮЗУ „Неофит Рилски“, специалност „Социални и културни политики в ЕС“ под вещото ръководство на проф. Борис Манов и доц. д-р Петя Пачкова. Политически ангажиран. Гласува на всички избори!

Награда за ролята на Мак Мърфи, спектакъл „Полет над кукувиче гнездо“, автор Кен Кийси, режисьор Александър Морфов, театър ДТ „Константин Величков“, Пазарджик

През този сезон можете да гледате Емил Емилов: Може да ме гледате и слушате къде ли не!